До две реки текат, мамо, и двете кървави,
краища им бият край тевна тевница.
Във тевница лежи Гурчо добър юнак,
на скути си държи пиле соколово.
Бели ръки кърши, та го храна храни,
дребни сълзи йори, та го вода пои,
пък си на пиленце тихо отговаре:
- Ой, пиленце, пиле, пиле соколово,
аз тебе не хранем борба да се борим,
я ми си те хранем да си те прооде,
да си те прооде до моята дома.
И пиленце си му тихо отговори:
- Ой ти, Гурчо, Гурчо, Гурчо добър юнок,
я съм ходил, Гурчо, сегичка съм дошел:
твои двори, Гурчо, се пелин обрасли,
на стред двори има едно сухо дърво,
на дървото има до три кукувици -
първа гука, Гурчо, дори занемела,
и втората гука, дури заслепела,
трета гука, Гурчо, насам-натам гледа.
- Ой, пиленце, пиле, пиле соколово,
дето гука, пиле, дури занемела,
то си беше, пиле, мойта милна сестра;
дето гука, пиле, дори ослепела -
то си беше, пиле, мойта стара майка;
дето гука, пиле, насам-натам гледа -
то си беше, пиле, мойто първо либе,
то за мене гука, пък за други гледа...