by Edgar Allan Poe (1809 - 1849)
Translation by Georgi Mihaylov (1893 - 1950)

The City in the Sea
Language: English 
Lo! Death has reared himself a throne
In a strange city lying alone
Far down within the dim West,
Where the good and the bad and the worst and the best
Have gone to their eternal rest.
There shrines and palaces and towers
(Time-eaten towers that tremble not!)
Resemble nothing that is ours.
Around, by lifting winds forgot,
Resignedly beneath the sky
The melancholy waters lie.

No rays from the holy heaven come down
On the long night-time of that town;
But light from out the lurid sea
Streams up the turrets silently -
Gleams up the pinnacles far and free -
Up domes - up spires - up kingly halls -
Up fanes - up Babylon-like walls -
Up shadowy long-forgotten bowers
Of sculptured ivy and stone flowers -
Up many and many a marvellous shrine
Whose wreathed friezes intertwine
The viol, the violet, and the vine.
Resignedly beneath the sky
The melancholy waters lie.
So blend the turrets and shadows there
That all seem pendulous in air,
While from a proud tower in the town
Death looks gigantically down.

There open fanes and gaping graves
Yawn level with the luminous waves;
But not the riches there that lie
In each idol's diamond eye -
Not the gaily-jewelled dead
Tempt the waters from their bed;
For no ripples curl, alas!
Along that wilderness of glass -
No swellings tell that winds may be
Upon some far-off happier sea -
No heavings hint that winds have been
On seas less hideously serene.

But lo, a stir is in the air!
The wave - there is a movement there!
As if the towers had thrust aside,
In slightly sinking, the dull tide -
As if their tops had feebly given
A void within the filmy Heaven.
The waves have now a redder glow -
The hours are breathing faint and low -
And when, amid no earthly moans,
Down, down that town shall settle hence,
Hell, rising from a thousand thrones,
Shall do it reverence.

Text Authorship:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

Available translations, adaptations or excerpts, and transliterations (if applicable):


Researcher for this text: Emily Ezust [Administrator]

This text was added to the website: 2007-12-14
Line count: 53
Word count: 319

Градът в морето
Language: Bulgarian (Български)  after the English 
 О, виж: Смъртта издигна трон
            Там в странен град, под небосклон
            На запад в мрака скрит далек,
Дето зли и добри, дето твар и човек
                Упокой са приели навек! —

            Там храмове, дворци и кули,
            Разядени от векове,
            Ни дъжд, ни буря ги не брули —
            Там дремят мъртви ветрове; —
            А под небето без звезди
            Разстилат морна глад води.
 
            Звезда не милва с поглед свят
            Нощта безкрайна в тоя град —
Само лъч на червено от кърви море
Над дворците ту пламва, ту мре,
И, разискрен лети, без да спре,
            Над храм, над купол, над стени,
            Над Вавилонски твърдини,
            С беседки, мъртви в памятта,
            Що спят под каменни цветя, —
Над трон, над чертози, де гибел грози,
Де изплитат гирлянда, която пълзи,
            Теменуги, бръшлян и лози.

            Там под небето без звезди
            Разстилат морна глад води,
            И сякаш сграда, кула, храм —
            Със свойте сенки слени там, —
            Увисват вмиг в безкрайността,
            А върху тях от черна твърд
            Поглежда исполинска смърт.

            Ту гроб, ту храм от древни дни
            Откройват мъртви дълбини,
            Но ни брилянти, що безспир
            Горят в очите на кумир,
            Ни мъртавци във скъп саван
            Съня им не пробуждат там —
            Ни трепет бръчки е чертал
            Над таз пустиня от кристал —
Нито знак от вълна, че бесней или мре
Нейде буря в съседно море —
Нито — трепет, че вихър би нявга повял
Над подобно море от кристал.

            И вмиг там трепет се яви! —
            Дълга[1] обширен кръг изви! —
            И сякаш кула, сграда, храм
            Потъна — рухна — грохна там,
            А всеки техен върх в нощта
            Остави в свода празнота —
Всеки кръг от вълна стана кървав тогас,
И по-слаб и по-блед всеки час, —
А когато сред вопли от друг някой свят
От основи там грохне загадъчний град,
            Сам Адът, прав от своя трон,
            Ще го посрещне със поклон.

Text Authorship:

Based on:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

    [ None yet in the database ]


Researcher for this page: Andrew Schneider [Guest Editor]

This text was added to the website: 2026-05-01
Line count: 54
Word count: 304