by Edgar Allan Poe (1809 - 1849)
Translation by Georgi Mihaylov (1893 - 1950)

The skies they were ashen and sober
Language: English 
The skies they were ashen and sober;
The leaves they were crisped and sere-
The leaves they were withering and sere;
It was night in the lonesome October
Of my most immemorial year;
It was hard by the dim lake of Auber,
In the misty mid region of Weir-
It was down by the dank tarn of Auber,
In the ghoul-haunted woodland of Weir.

Here once, through an alley Titanic,
Of cypress, I roamed with my Soul-
Of cypress, with Psyche, my Soul.
There were days when my heart was volcanic
As the scoriac rivers that roll-
As the lavas that restlessly roll
Their sulphurous currents down Yaanek
In the ultimate climes of the pole-
That groan as they roll down Mount Yaanek
In the realms of the boreal pole.

Our talk had been serious and sober,
But our thoughts they were palsied and sere-
Our memories were treacherous and sere-
For we knew not the month was October
And we marked not the night of the year-
(Ah, night of all nights in the year!)
We noted not the dim lake of Auber-
(Though once we had journeyed down here),
Remembered not the dank tarn of Auber,
Nor the ghoul-haunted woodland of Weir.
And makes me end where I begun.

And now, as the night was senescent,
And star-dials pointed to morn-
As the star-dials hinted of morn-
At the end of our path a liquescent
And nebulous lustre was born,
Out of which a miraculous crescent
Arose with a duplicate horn-
Astarte’s bediamonded crescent
Distinct with its duplicate horn.

And I said- ”She is warmer than Dian:
She rolls through an ether of sighs-
She revels in a region of sighs:
She has seen that the tears are not dry on
These cheeks, where the worn never dies,
And has come past the stars of the Lion,
To point us the path to the skies-
To the Lethean peace of the skies-
Come up, in despite of the Lion,
To shine on us with her bright eyes-
Come up through the lair of the Lion,
With love in her luminous eyes.”

But Psyche, uplifting her finger,
Said- ”Sadly this star I mistrust-
Her pallor I strangely mistrust:-
Oh, hasten!- oh,, let us not linger!
Oh, fly!- let us fly!- for we must.”
In terror she spoke, letting sink her
Wings until they trailed in the dust-
In agony sobbed, letting sink her
Plumes till they trailed in the dust-
Till they sorrowfully trailed in the dust.

About the headline (FAQ)

Text Authorship:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

Available translations, adaptations or excerpts, and transliterations (if applicable):


Researcher for this page: Joost van der Linden [Guest Editor]

This text was added to the website: 2026-02-22
Line count: 61
Word count: 418

Юлалюм
Language: Bulgarian (Български)  after the English 
Небосводът бе скръбно надвесен,
Вихър ронеше жълти листа,
Вихър гонеше мрътви листа. —
То бе нощ — късна нощ в късна есен —
Нощ над всички нощи над света —
Бе сред Вейрския край омагесан,
Бе край езеро Обер, в нощта, —
Бе сред Вейрския лес омагесан,
Дето призраци бродят в нощта.

Там в една исполинска алея
С кипариси, склонени над мен,
Тъй печално склонени над мен,
Бродех с мойта Душа, — със Психея.
А духът ми бе плам разкален,
Като огнен поток разкален,
Който с лава щом гневно залее
Върха Янек — лети устремен,
Като стене, и свети, и тлее
През нощите на север студен.

В разговор меланхолно унесен,
Думи ронеха наште уста,
Както вихърът жълти листа. —
Аз забравих, че бе късна есен
И нощта на нощите в света —
Аз не помнех тоз край омагесан
И мъглите над Обер в нощта, —
Нито Вейрския лес омагесан,
Дето призраци бродят в нощта.

Полунощ вече бе превалила:
Заредеха звезди към възток —
Сякаш чакаха ден от възток —
И тогава, лъчи заструила
В лъкатушен и светъл поток,
Там Астарта, едва появила
Своя сърп фантастичен, двурог,
Възгоря в небосклона — извила
Своя сърп фантастичен, двурог.

Аз казах: „Тя засенва Диана,
Тя се носи в ефирно море —
От въздишки ефирно море;
Тя в сърцето ми знай всяка рана,
Дето червеят нивга не мре;
И предвестница скъпа, желана,
Над звездите на Лъва изгре —
В мрака нас да упъти изгре,
Да вести в нашта скръб непрестанна
Нам небесен покой — тя изгре!“

Но Психея простена неволно:
„Аз не вярвам звездата в нощта!
Тя е бледна! Тя свети в нощта!
Тук е страшно! — и скръбно! — и болно!
Да си идем от тия места!“ —
И от ужас сломена, безволна,
Вмиг отпусна крилата си тя
Над развените мъртви листа —
Да се валят в праха, меланхолно,
Над развените мъртви листа.

„Туй е сън — и той странен изглежда —
Утешавах я тъжен и блед —
Но без страх нека минем напред!
Погледни: красота и надежда
Над нощта тя разлива навред
И ни праща далечен привет!
Нека смело ней в сетен купнеж да
Доверим свойте мъки безчет —
Тя от земния мрак ни извежда
И напътства в небесен полет,
Тъй жадуван сред мъки безчет!“

Тъй мълвях и вървях аз до нея,
Кръз листата из нашия друм,
Глух за техните вопли и шум, —
И видях гроб пред нас да чернее,
Чийто надпис смути моя ум,
Но, уви! — не разбра моят ум —
И през сълзи прочете Психея:
„Тука твойта любов — Юлалюм —
Спи во веки веков — Юлалюм“.

И посърна в тоз край омагесан
Моят дух под дъха на скръбта,
Както жълтите мъртви листа —
И разбрах аз, че бе късна есен
И нощта на нощите в света,
Сред която аз бродех унесен,
Запленен навсегда от смъртта —
О, кой Демон, кой Дух на Скръбта
Ме доведе сред тия места!
— И сега ми е Вейр известен,
И туй езеро Обер в нощта,
И Вейрския лес омагесан,
Дето призраци бродят в нощта.

Text Authorship:

Based on:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

    [ None yet in the database ]


Researcher for this page: Andrew Schneider [Guest Editor]

This text was added to the website: 2026-05-01
Line count: 90
Word count: 502