by Edgar Allan Poe (1809 - 1849)
Translation by Georgi Mihaylov (1893 - 1950)

Dreamland
Language: English 
By a route obscure and lonely,
Haunted by ill angels only,
Where an Eidolon, named NIGHT,
On a black throne reigns upright,
I have reached these lands but newly
From an ultimate dim Thule - 
From a wild clime that lieth, sublime,
Out of SPACE - out of TIME.

Bottomless vales and boundless floods,
And chasms, and caves, and Titan woods,
With forms that no man can discover
For the tears that drip all over;
Mountains toppling evermore
Into seas without a shore;
Seas that restlessly aspire,
Surging, unto skies of fire;
Lakes that endlessly outspread
Their lone waters - lone and dead, - 
Their still waters - still and chilly
With the snows of the lolling lily.

By the lakes that thus outspread
Their lone waters, lone and dead, - 
Their sad waters, sad and chilly
With the snows of the lolling lily, - 
By the mountains - near the river
Murmuring lowly, murmuring ever, - 
By the grey woods, - by the swamp
Where the toad and the newt encamp - 
By the dismal tarns and pools
Where dwell the Ghouls, - 
By each spot the most unholy - 
In each nook most melancholy - 
There the traveller meets aghast
Sheeted Memories of the Past - 
Shrouded forms that start and sigh
As they pass the wanderer by - 
White - robed forms of friends long given,
In agony, to the Earth - and Heaven.

For the heart whose woes are legion
'Tis a peaceful, soothing region - 
For the spirit that walks in shadow
'Tis - oh, 'tis an Eldorado!
But the traveller, travelling through it,
May not - dare not openly view it!
Never its mysteries are exposed
To the weak human eye unclosed;
So wills its King, who hath forbid
The uplifting of the fringed lid;
And thus the sad Soul that here passes
Beholds it but through darkened glasses.

By a route obscure and lonely,
Haunted by ill angels only,
Where an Eidolon, named NIGHT,
On a black throne reigns upright,
I have wandered home but newly
From this ultimate dim Thule.

Text Authorship:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

Available translations, adaptations or excerpts, and transliterations (if applicable):


Researcher for this text: Emily Ezust [Administrator]

This text was added to the website between May 1995 and September 2003.
Line count: 56
Word count: 327

Страната на сънищата
Language: Bulgarian (Български)  after the English 
 По стръмен и самотен път,
        Де злите ангели летят
        И в здрачини Кумирът Нощ
        Издига трон на черна мощ —
        Дойдох аз в родните места —
От Туле — края на света —
От онзи край, де Сън витай, и сред мъгли, забулен дреме —
        Вън от Пространство — вън от Време.

Там дремят страшни бездни — долини — пещери;
Текат реки безбрежни в титанските гори,
Чиито странни форми очите не разкриват,
Затуй че с капки тъмни мъглите ги обливат;
Там планини издигат високо мощен стан,
Готови пак да рухнат сред някой океан;
Морета там изригват с гнева на вечни бури
Вълни — и с тях достигат горящите лазури;
Там езера, в които спят паднали звезди,
Разстилат морно-мъртви, заглъхнали води —
Води тъй морно-мъртви и тъй безмълвно ледни —
Под сняг, над тях посипан от лилиите бледни.

Но там, до езерата с погребани звезди,
Които в скръб разстилат заглъхнали води —
Води безмълвни — морни — и мъртви — и вледени
В снега на лилии, от вечен сън обвени —
До планините тъмни — и там, до бистри вир,
Що ромоли тъй глухо и ромоли безспир —
До мрачните дъбрави — до черните блата,
Де гущери и змии изкачат през нощта —
До върха, де живеят в обител над скали
                        Вещиците зли! —
До всеки кът и ъгъл, магесан и потаен,
Там пътникът ще срещне на всяка стъпка, смаян,
Рой спомени от дните в живота неживян —
Видения въздушни, обвити в бял саван,
Които тръпнат — стенят из вечен път към Заник
И мълком отминават учудения странник —
Видения — другари, които — по-преди,
Оттук — Небето грабна, Земята похити.

Но за духа — измъчен из мрака да блуждай —
И за сърцето морно, преситено да страда,
Там е целебен край! —
И рай! — И Елдорадо!

Но пътникът щом дойде във таз страна — той сам,
Той сам не смей открито да гледа всичко там;
И нейните вълшебства е слаб да различи:
Навеки те са скрити за тленните очи!
Че, властно, техний Цар им навеки заповеда
Да не повдигат нивга ни клепка, ни чело! —
И затова душата измъчена ги гледа
Там винаги през тъмно, опушено стъкло…

        По стръмен и самотен път,
        Де злите ангели летят
        И в здрачини Кумирът Нощ
        Издига трон на черна мощ —
        Дойдох аз в родните места
        От Туле — края на света.

Text Authorship:

Based on:

Musical settings (art songs, Lieder, mélodies, (etc.), choral pieces, and other vocal works set to this text), listed by composer (not necessarily exhaustive):

    [ None yet in the database ]


Researcher for this page: Andrew Schneider [Guest Editor]

This text was added to the website: 2026-05-01
Line count: 56
Word count: 390